Любомир Т. Пировски
На брега

Вода дълбока и потайна,

на брега с вълни съдби във пясък стрила

— песъчинки от стъпки чужди подредени

и от вятъра понесени…

.

Вятър — пътник постоянен,

приятел верен, враг внезапен…

 

Вода и Вятър — в прегръдка вечна,

в игра безкрайна —

душата на човека от пристана спокоен

към хоризонта непознат примамват…

 

С мечти безкрайни, с надеждите потайни

скрити в песента на вятър и море,

сърце човешко,

сърце зове…

 

Съдби… море…