Любомир Т. Пировски
Ежедневие

Отдавна разделени сме.

Пътеката ни обща отначало

във две посоки ни отведе.

Сега —

съдба, деца, ежедневие сурово,

пречат

да се върнем към началото.

Само нощем, в сънища безброй,

срещаме се — млади —

аз и ти, или пък тя и той.

И целуваме се лудо и безспирно,

най-подир слели се в едно —

две отломки от човешките души.

На сутринта,

с вкуса горчив и сладостен от вечерта,

с поглед ровим се безкрай,

в тълпата да открием най-накрай

пътен знак към новото начало.

Но уви,

остарели, помъдрели уж,

впримчени в ежедневната реалност,

смелост нямаме дори

в другите очи — като в огледало,

да срещнем свойта младост.