Любомир Т. Пировски
Самодивска поляна

В нощи омайни,

на поляни потайни

любих те аз…

 

Денем буден жадувах,

нощем с тебе живеех

самодивски мечти…

 

Самодива дивна,

в потайни дълбини

отнесе моята душа…

 

Сутрин с росата кристална,

в мъглата нетрайна изчезваше ти…

Зората живота пробуждаше, умираше ти…

 

Сълзи — роса по цветята —

пиех със устните жадни…

Вечер от морна жарава

един чрез друг възкръсвахме двама…

 

Самодива ме люби и любя я аз —

в дома, достатъчен за двама —

самодивската поляна…