Марин Тачков
Раждането на цифрите (приказка в стихове)

1. Някога, в далечни времена,

нямало е цифри и числа,

 

Хората били по-прости,

земни, бедни, безвъпросни…

 

Появил се Умният човек.

Той вървял по път нелек.

 

Бил ударен тежко от елен.

Легнал на поляната, ранен.

 

И си казал: „Аз съм сам, един.

Мъчно е сами да се спасим!…“

 

Драснал с пръст една черта

върху влажната земя…

 

И на земното кълбо

се родила цифрата ЕДНО.

 

2. Друг човек дошъл и спрял,

щом ранения видял.

 

Той погледнал към земята

и черта поставил до чертата.

 

Казал: „Аз и ти сме двама!

Раната не е голяма.

 

Имам две ръце. Полека

ще те пренеса, Човеко…“

 

Под безкрайното небе

се родила цифра ДВЕ…

 

3. А жена добра и хубава

Умния човек лекувала.

 

Щом зараснала му раната,

той се върнал на поляната.

 

И до втората чертичка

е поставил пак едничка…

 

Казал: „Третата черта

е за светлата добра Жена.

 

Ражда тя живот, нали?“…

И се появила цифра ТРИ…

 

4. Кученце дошло самичко,

драснало с краче чертичка

 

точно до чертите три,

„Хей, не ме забравяй ти!

 

Ще ти бъда благодарно.

Ще ти служа честно, вярно…“

 

А човекът му подал храна:

„Кученце, за теб е тя.“

 

И в очите им искри засветили. —

Ето я и цифра ЧЕТИРИ…

 

5. Ожаднял Човекът скоро,

изкачил се по-нагоре.

 

И видял съвсем наблизо

да тече вода от извор.

 

Чул водата да му шепне:

„Протегни към мене шепи!

 

И напий се до насита.

Доста скиташ из горите.

 

Щом си жаден, пак ела

ти при бистрата вода!

 

До четирите черти

и за мен една сложи!“

 

Той поставил пак черта.

И погледнал своята ръка.

 

„Колкото са чудните черти,

толкова са пръстите, нали?

 

Всичко тук си има ред…“

Появила се и цифра ПЕТ…

 

6. Чудно птиче долетяло,

песен хубава запяло.

 

Чул човекът песента,

засвирукал си с уста.

 

И добавил пак чертичка.

„Тя за теб е, мила птичка…

 

Колко светъл ден е днес!“

Станали чертите ШЕСТ…

 

7. А Човекът огладнял,

на дървото плод видял.

 

И посегнал към плода, но ето —

проговорило дръвчето:

 

„0, сега за мен се сети!

Аз ти давам плодовете.

 

Благодарен ми бъди!

И за мен черта сложи!“…

 

Ето — в този ден вълшебен

се родила цифра СЕДЕМ…

 

8. Щом човекът плод изял,

на поляната цветя видял.

 

„Колко благо те ухаят!

И ме карат да мечтая…“

 

Проговорили цветята:

„Хубав ли е ароматът?

 

Ще добавиш ли черта

за прекрасните цветя?

 

Ние красотата носим…“

Станали чертите ОСЕМ…

 

9. Там — над планината слязло, —

Слънцето с тъга залязвало.

 

И Човекът се досетил:

„Слънцето ако не свети,

 

няма плодове да зреят,

няма птиците да пеят…

 

Няма да ни има тук,

на Земята ще е мрак и студ.

 

Слънце, ти не ни забравяй

и с усмивка ни огрявай!“

 

Слънце над планински хребет —

ето я и цифра ДЕВЕТ…

 

10. След деветата черта

е дошла и вечерта.

 

Появила се Луната,

поздравила тя Земята.

 

Ето — лунните сестрици —

светлооките звездици…

 

„Колко много са нещата

на небето, на Земята!…

 

Само девет са чертите.

А безбройни са звездите…“

 

И Луната го дочула, —

„Напиши, човече, «нула»!

 

Тя ще ти е цифра тайна —

символична и безкрайна…

 

Ти до деветте черти

кръгче с пръста опиши!…

 

И добрувай на Земята —

със жената и с децата!“…

 

В тази будна вечер лунна

се родила цифра НУЛА…

* * *

И така, във времена незнайни,

се родили цифрите сияйни…

 

А след цифрите дошли числата…

Хората започнали да смятат…

 

Радвали се те като деца.

И открили нови чудеса…