Марин Тачков
Възклицателно стихотворение

Уви, не съм съвсем добър

в говоренето — „бър-бър-бър!“…

 

А ти умееш ли добре

да се учудваш: „Бре-бре-бре!“

 

Децата ги възнаградиха!

И те щастливо викат: „Иха!“

 

Ох, стаята е пълна с прах!

И мама недоволства: „Ах!“

 

Ако работя без успех,

нерадостно въздъхвам: „Ех!“

 

Главата му е малко куха,

ала все пак се радва: „Уха!“

 

Не чува ясно, за беда!

И затова все пита: „А?“

 

Щом можеш да броиш до сто,

с възхита ще възкликна: „О!“

 

Стоиш отлично с тази дреха!

И огледалото ти шепне: „Еха!“

 

Когато видиш полицай,

навярно ще си кажеш: „Ай“!

 

Дори да срещнеш някой змей,

недей да му подвикваш: „Ей!“

 

Щом чуеш ти, че нещо хлопа,

размърдай си главата: „Опа!“

 

Като направи тя беля,

така се удивлява: „Я!“

 

Харесва ли ти този стих?

Е, може да възкликнеш: „Их!“…

 

юни-юли 2018 г.