Пеньо Пенев
Здравей, майска пролет

Под засмяно небе

разцъфтяват полетата разпросторени,

прегърнати от разсребрени реки.

Край реките

от радост димят просълзени

росисти лъки.

Върху синия люляков скут на градините

славей в песен разказва свойто сърце.

Огромни струи от пушек

        завода държат за комините,

нагоре го дърпат с черни ръце.

Като в графа голяма

те неизменно всеки ден

чертаят растящата диаграма

на човешкия труд

        освободен!

Напрегнали дъх в равнините,

        заводите,

                мините,

с краката на укази, постановления

        днес

кралимарковски скокове прави Родината,

понесена

        като кон галопиращ,

        като весела вест.

Стръмен е още нашият български път

и много дни още не ще ни е леко,

защото е още далече върхът,

все още е много далеко!

Над него рано-ранила

в небесните лазури,

с усмивка ясна и мила —

зората бере божури

и сплита венец грамаден,

че майски празник пристигна,

израсна вече естрада —

площадът глава повдигна.

Вярата нека сърцата ни пак

        охрабрява

на големия ден

        към победния кръстопът!

По дяволите — празните думи;

        лесната слава!

Сит е на думи светът!

Все така, хора — на път!…

Нататък!

        Нагоре!

                Напред!

                        И докрай!

Ехе-е-ей!

Близо е вече върхът! —

Здравей, наша пролет!

Здравей, Трудов май!