Пеньо Пенев
Въпрос

Сто пороя

в душата ми тътнат

                с могъщо бучене

и тъмней на бездомните нощи

студения мрак…

Сърце,

мозък

и нерви,

        и всичко, що има го у мене —

е превърнато сякаш

в един въпросителен знак…

 

Още три дни!

Останаха два дни!

Остава един! —

От родилния дом,

на ръце с моя син,

ще излезе родилката —

                мойта жена;

дом си нямам —

къде ли ще ги подслоня?!

 

До деветия месец

без жилищен съд

                на квартира

във утробата майчина

лесно прекара синът.

А навън е по-друго:

тук дом не се лесно намира —

има жилищна криза,

има жилищен съд!

О, чие ли сърце за бездомните ще заболи?

Кой над моя невръстен син ще се смили?

 

Сто пороя

в душата ми грозно реват,

че след два дни

събрание има съдът,

а синът не изчака,

той вече дойде —

и сега —

        накъде?…