Пеньо Пенев
По-добре не го раждай!

От колата на времето,

строго свил веждите —

размахва камшика си

        предприемачът живот:

— Е-хей, раждайте, майки,

        отглеждайте

нови шии

        за моя хомот! —

А по навик стар

слънчогледови семки захрупкала,

днес жена ми

        терличета детски плете;

под сърцето й

        ново сърце е затупкало —

сърчицето на мойто дете!

Аз не зная

        и то като мен

                ще обича ли

край Марица най-младия град,

аз не зная

        момче ли ще бъде,

                момиче ли

и какви ще му бъдат очите

        по цвят.

Все едно

        дали те ще са синички,

                чернички —

нека само да бъде

        човек с очи!

И да може

        врага,

                лицемерника

от приятеля

        да различи!

Все едно

        какво име ще носи

                и дълга ли

ще му бъде пътеката

        в този живот —

но да носи

        заслужено

                името българин,

голямото име на своя народ!

Нека търси

        в труд честен

                на всичко началото,

да знай:

        там е

                на всичко

                        праизворът жив!

Нека найде той

        цялото щастие,

                цялото! —

само с цял дял

        човек е щастлив!

И запрегнал живота

        в колата на времето,

по стопански да седне

        на ритлите — дни;

да ехти

        на пътуването громоленето

към жадувани далечини!

… Ако няма да стане той

        ей такъв гражданин

ти, другарко добра,

по-добре не го раждай!