Пеньо Пенев
Пред Нова година

Улиците

        задъхано тичат,

                извиват,

а сградите гледат с прозорци

        към тях;

на внезапните радости взривът

там избухва

        в думи и смях.

— Тик-так, тик-так —

тиктака часовникът пак

и тика

        колесницата на годината

по стръмнините на дните.

С нас през билото им

скоро ще мине тя!

Ний идем на времето

        от дълбините корави,

отдалеч идем!

И отиваме

        много далеч!

Някой с увиснали празни ръкави

подига очите си,

сякаш издига меч.

О, тия очи!

На тревогата с блясъка мощен

като червени сигнали

те горят

и крещят,

те говорят безгласно,

те предупреждават:

        — Мирът е

                още

в опасност!

А знайте ли?

Знайте ли, хора? —

Едно дете

        ще бъде родено наскоро!

Едно дете

        скоро ще милват ръцете ми! —

Миличкото! Под сърцето ми

вече тупка сърчицето му,

хълца от радост мойта жена.

Мария! Любима!

Само три месеца има

до деня,

когато в къщи

        ще станем

                трима!

Колко е хубаво, че

        и тая година

                отмина!

Гледайте

колко далеч сме дошли!

Родино,

на прага ти тропа

        нова година,

на радости нови

тя ще бъде родилка, нали?!

Нека дните й пият

на земята

        плодоносния сок

за производство

        на цветя

                и пшеници!

Силни да бъдат

        ръцете!

Размахът —

        широк!

Клони и гнезда да има

        за птиците,

за хората —

        стряха

                и песни,

                        и труд,

а за децата —

        майчина пазва

и топъл скут!

Хиляди тайни отгатнахме вече!

Времето

        нищо от нас не ще скрий!

Ний тръгнахме

        рано,

от много далече

и много далече

        отиваме

                ний!