Пеньо Пенев
Релси

Пред очите ми — скели изправени,

зад гърба ми — изходени друми.

Колко много неща премълчавани

колко много неказани думи!

Пълен с грижи,

        тревоги,

        мечти,

във метал

и цървули

        обут —

ешелонът на дните лети

пред едно поколение труд.

Не важи откъде идеш днес

и къде

        като друмник

                поел си ти. —

В ешелона

        при другите

                влез

или лягай

        самичък

                на релсите!

Плодовете

едва са зазреяли.

Аз ги чакам…

О, труден мой ден!

Аз не знам

        старини ще живея ли —

всичко може да стане

                със мен!

Но такъв —

с непреклонна глава,

грубоват,

неспокоен,

готов —

аз от релсите

викам,

зова

и вървя

        като клетва суров!

До гръбнака на скели изправени

съберете се, хора и друми —

да си кажем неща премълчавани,

да си кажем неказани думи!