Пеньо Пенев
За комунизма

Да жертваш

                живота си

                за комунизма

е трудно, но

                с гордост

                ще го отдадеш,

щом вярваш на дните му

                в утрото близко

и тръпнеш по тях

                в неугасващ копнеж.

Така да допуснем, че

                днес е

                в опасност

този копнеж

        и родният край —

кой честен строител на

                своето щастие

ще се колебай?

Знам — никой!

От скелите

        мигом ще слязат

зидарите с грапави

                здрави ръце,

ще скочат работници,

                в масло омазани,

стругари и шлосери

                от всеки цех;

от варници,

                рудници

                в строй

                ще излязат

огняр до огняра,

                миньор до миньор —

и всички!

Всички

        с пламтяща омраза

сурово-решени

        ще тръгнат

                в отпор!

И трудно ще бъде

                срещу пристъпа вражи

да паднеш в бой

                за комунизма, нали?

Но много по-трудно е

                и много по-важно —

за него

        днес

        да се живей

                и твори!

Това е то

        подвиг —

        напред

                да напираш,

с воля и взрив

        да разкъртваш

                скали;

преградата сетня

                с барут да минираш

и път да откриеш

                към свежите дни!

Това е то подвиг —

                да хванеш живота си,

юздата да хванеш на своя живот!

Впрегни

        с историята

                мъжеството си,

издигай нагоре

        завод до завод!

И стане ли нужда —

                тръгни на бой

                        смело!

До кокъла вражески

                щик удари!

Прицелвай се

        точно!

Сигурно

        стреляй!

Победи!

Живей!

        и твори!