Пеньо Пенев
Ние от двадесетия век

На Митко, Лена и Живка

Говоря на вас,

        потомци-наследници,

от твое име,

        съвременник мой!

Говоря

        по волята

                на строг заповедник —

сърце човешко

        се казва

                той!

Късче по късче

        на деня от твърдината

своето щастие

        откъртваме

                ний;

троха по троха

        го събира Родината

и глътка по глътка

        сладко го пий.

Утре наистина

        по-щастливи

                ще бъдат

ония, които

        ще дойдат след нас.

Те с възхищение

        за труда ни ще съдят

и искрен ще бъде

        благодарният глас!

Защото

        с пот кървава ний

                сега крачим,

пороя на трудното

        заприщили в яз!

Защото сме

        първите разузнавачи

на комунизма

        към ранния час!

Ний сме

        разсъмването

                трудно и свежо!

На техния ден!

Ний без протест

на нашия век

        огромната тежест

на свойте плещи

        понесли сме

                днес!

Кога е виждала

        това

                планетата?

Кои са стояли

        така

                на пост? —

Към бреговете на нови столетия

ний сме едно

        поколение — мост!

Не е ли

        радост голяма,

                велика

да знаеш

        какво

                и защо

                        си творил?

За нищо аз

        никога,

                с никого

такава радост

        не бих заменил!