Пеньо Пенев
Към потомъка

Непознат мой потомък,

        за теб мисля

                аз,

в труд загрижен за теб

        и за твоето време.

И желая

        като наследство

                от нас

мъжеството на

        нашите дни

                да приемеш!

Ако някога

        в труден час

                ти изневери то,

ако твойта ръка

        за трудови битки

                отпадне

и в гърдите

        сърцето не бий упорито —

ела тук!

Погледни

        корпусите грамадни,

построени

        на това мъжество

                от ръката!

В заводските кули,

        от метал неръждаем,

виж на нашите дни

        висотата,

атакуваща

        на небесата безкрая!

Не кръв,

        а хала

                ще букне

                        в твоите жили,

свежа сила

        отново

                в теб

                        ще заблика. —

Туй, което

        за теб

                ний сме строили,

век след век

        то

        на труд

        неуморно ще вика!