Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1955 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и корекция
- maskara (2014)
Издание:
Автор: Пеньо Пенев
Заглавие: Стихотворения
Издание: първо
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1963
Тип: стихосбирка
Националност: Българска
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 30.11.1963
Редактор: Любен Георгиев
Художествен редактор: Иван Стоилов
Технически редактор: Лазар Христов
Художник: Георги Недялков
Коректор: Мери Керанкова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4351
История
- — Добавяне
На В. Власев
Димитровград.
Априлски дъжд.
Годината
хиляда деветстотин петдесет и пета е.
В родилни мъки се поти Родината
на поход през едно задъхано столетие.
По направлението
в настъплението
са знаменосци Партията
и Правителството.
И аз — един боец,
горял в сражението —
се срещам
с подвига —
в „Музея на строителството“.
Безгласно той говори за строителите,
а колко е велик езика на мълчанието! —
О, колко люта трудност
са изпитали те,
додето влезе тоя подвиг
тука в зданието!
Но като свредел в мен върти
съмнението,
в тревога се мрачи на мисълта ми
виделото:
Когато утре дойде
поколението
на нашите потомци —
подвига
ще види ли то?
Дошло на среща тук
с преданията,
на среща с нас —
героите от петилетките,
в макетите —
пръв образ на мечтанията,
в ей тези експонати
с кирките
и вагонетките —
ще може ли да прочете
строителната
велика летопис на
дните ни в изграждането?
Как ще усети
оздравителната,
мъчителната треска
през века на раждането
и всички трудности небивали
дали ще разбере,
ще си помисли ли то,
как в хляба
и душите
са наливали
на нашта пот
соленото и киселото?
След време
дните като вентилатори
ще изгребат
дъха на преживяното;
не ще го върнат
книги-агитатори —
за вас, потомци,
непознато
ще остане то!
Ще бъде много писано
и казано,
но истината
за строителя човек
ще си остане
в друг музей запазена —
в човешкото сърце
от двадесети век!