Пеньо Пенев
Димитровград

Градът на Димитров

                не е морско пристанище,

ни извор, с вода лековита прочут;

не е връх планински,

                нито е граница,

не е боен фронт,

        не е институт!

Но винаги —

        всеки ден, всяка година —

ученици, войници,

        моряци, летци,

пионери,

        работници

                от фабрики, мини

с планински,

        с градински цветя и венци —

като на празник

        в тоя град идват,

тъй както братя

        при родния брат.

Те идат да чуят, да срещнат,

                да видят

на мечтите човешки

                цъфтежа богат.

В заводите, пълни с мотори,

                с упорство

                        и хора,

като плод

        смелата вяра където узре —

те пият от извора на умението

                да се борят,

добре да работят

        и да живеят добре.

И сякаш огрени от слънце могъщо,

с усмихнати устни,

        с прояснен взор,

те в родните краища пак се завръщат,

криле разкрилили

        за полет горд.

Димитровград е

        извор на сили

                и младост,

между вчера и днеска —

                здрав фронт;

широко пристанище на нашата радост,

граница будна

        от сърца и бетон!

На дните ни той е

                топложивият дъх!

И на мечтите ни —

                величавият връх!