Пеньо Пенев
Предмайско

Скърцат макари,

скърцат въжа

и слуха ни

        остър шум

                реже;

дигнал ръст,

        с цял етаж

                възмъжал,

диша

        трескав,

        наежен

        строежа.

— Дай бетон!

Още дай!

Напълни!

Издигни!

С цех готов

        Първи май

ще посрещнем

        ний!

Не за ордени,

        норми,

        числа —

за красивия корпус

        ний

                мислим.

Колко проста е

        в него

                за нас

на живота ни

                новата истина!

Само скелята да се свали —

ще разцъфнат

                червени фасади.

И след тези

                напрегнати дни —

пей,

        ликувай, строителна младост!

Този корпус,

        развял дим-знамена,

вбил комините си

        в небесата,

нека утре да бъде

        за нас

най-правдив,

        пълногласен оратор!

Всеки час,

всеки миг —

в марш, строителен фронт! —

Искат нашите дни

много пот

        и бетон!

— Дай бетон!

Бий

        докрай

дезертьора застой!

И след всеки

        нов Май —

пак с предмайски темп

                строй!