Пеньо Пенев
Пишеш ми…

На Клара

Пишеш ми, че много съм далеко

и без мен ти е тежко там.

Зная, че е трудно за човека,

много трудно е

да бъдеш сам!

Аз те любя!

Пак така те любя!

Че си ми едничка на света! —

Но заводът ще е толкоз хубав,

хубав като нашата мечта!

Спомняш ли си

как сме си говорили

край Росица късно вечерта,

как мечтахме:

за всички хора

повече да бъде радостта!

И сега, когато тука скели

дигнал е

заводският строеж —

аз не мога да си дойда в село!

Помисли… и ще ме разбереш.

Помисли…

и в Добромирка пролет

щом се върне с птиците от юг

и разлисти белите тополи —

ти ела!

Ела при мене

        тук!