Пеньо Пенев
Дъжд над строежа

На Н. Михайлов

Буйно се втурва

        внезапен вятър,

втурва се

        с напор,

        с вой,

повел на бой в небесата

настръхнал облачен строй.

Кълбят с,

кълбят се

        в бухлата грамада

тъмните облаци

и тежко бучат;

надвисват,

притисват

        младата сграда;

стихва строежът,

стихва градът,

стихва и вятърът —

в миг стъми

и като взрив

        небето избухва;

светкат светкавици,

гръм гърми —

дъжд изведнъж

        руква.

… После

        пак изведнъж

                отшумява,

блъснал в стените

        последен талаз;

укротените облаци

        отминават,

блясва изплакнатото

небето над нас —

и пак сме

        по скелите,

                в упорство будно,

вечно като теб,

        родна земя! —

Знаем:

ще отшуми

        всяка трудност,

както

        поройния дъжд

        отшумя.