Пеньо Пенев
Прокламация

Свърши нощта.

Прозвъня

утринен час.

Пред нас е

        денят —

разсъмнат

от нас!

Предишни битки,

предишни болки,

        неволя,

всичко, що

        вчера се е

                преживяло,

кръвта

        и сълзите,

всичко е

        само пролог —

днеска

        започва

        самото начало!

Вече

        природен закон

става

        нашата воля. —

Ще разцъфтим

        единствен сезон,

сезона на

        човешката пролет!

Родината

ще богатей

        с трудова слава,

извоювана

        с пот

        по полета

                и скели;

с небивала красота

        и усмихнато здраве

ще прииждат

        годините,

        от радост прелели.

Вратите към тях

        ний

        сме открехнали —

скоро!

        широко

        да ги разтворим!

Копнежът

        по дните им

        в нас

                ще увехне ли? —

Ний

без умора

        нагоре

през робското тъмно

вървели сме

        вчера —

сега ли

        ще спрем

        когато

                разсъмна,

когато

        най-прекият път е

                намерен

и почва

        самото начало?

Нека е

        трудно!

        — Двойно

        и тройно! —

Всяка преграда

        ще бъде

                стъпало

по новото стръмно

        на дните ни!

Сърцата са

        жадни

        и неспокойни,

безоблачна —

        вярата,

        будни —

                очите!

Кой

        ще ни спре?

Как

        ще ни спре?

Здраво зазидали

        камъка пробен,

с няколко века

        ще идем

                напред,

за да не бъдем

        никога

                роби!

Дълъг е

        и нанагорен

нашият път!

Но ние сме

        хора —

ще издържим!

Чуй на Родината

милионния глас:

Да вървим! —

Пред нас е

        денят,

разсъмнат

        от нас!