Марин Тачков
Диалог за края на света

Запита ме:

„Какво ли ще е в края на света?“

Усмихнах се:

„Навярно пак до тебе ще седя…“

        Ти каза пак:

        „Дали тогава времето ще спре?“

        Засмях се аз:

        „Налей, любима, още питие!“

Пророни ти:

„Не виждаш ли Земята как кърви?…“

Помолих те:

„Подай ми устни и ме целуни!“

        Погледна ме:

        „Не вярваш ли, че чака ни потоп?“

        Прошепнах ти:

        „Ела… и да се любим с теб до гроб!“

И каза ми:

„Дали да си направим с теб ковчег?…“

Погалих те:

„Момиче ли да е, или момче?“

        Въздъхна ти:

        „Какво ли ни очаква там — отвъд?…“

        Прегърнах те:

        „Аз искам да заспя до твойта гръд!“…