Марин Тачков
Любовта е жива

Щом просветне утрин, с устни ти ме будиш —

търсиш мойте устни със целувки чудни.

Топло ме докосваш и трепти в телата

шепота на пролет, жаждата за лято…

 

Щом нощта полъхне, мило ме приспиваш —

нежно ме прегръщаш, сила в мене вливаш.

С устни отпечатваш по плътта ми гола

спомени за лято и мечти за пролет…

 

Даже да хладнее мрачно-влажна есен,

ние пак си пеем тази нежна песен.

Даже мъртва зима с мраз да ни покрива,

ние пак сме живи — любовта е жива!

[Първите и последните два стиха от всеки куплет се повтарят.]

Нотиране и хармония — Георги Русев.