Марин Тачков
Звън

На Ан

Прозвънна странен звън — през нощта, в самотен час…

Ръмеше дъжд навън… „Помниш ли?… Това съм аз…“

„Помислих, че е сън… Ало, откъде звъниш?“

„Обаждам се… от Марс…“ „Някак странно ми звучиш…“

 

Припев: „Пътувахме сами… Към морето с нощен влак…“

        „Чудесно бе, нали… Няма да се случи пак…“

        „Погалих те с коси… После звънна моят смях…“

        „И сякаш на шега… устните си с тебе слях…“

 

„А помниш ли звъна на вълшебните вълни?…“

„Целувки на брега… Беше приказно, нали?…“

„Повярвах на мига… Но не ми е жал… почти…“

„Все пак… прости ми ти!… Есента ни раздели…“

 

Припев: „Аз писах ти писмо — чувствах се без теб сама…“

        „Потънало е то… Някъде във вечността…“

        „Копняхме за любов… И щастливи бяхме с теб!…“

        „Кога ли бе това?… В кой ли свят?… И в кой ли век?…“

Хармония — Румен Тачков