Марин Тачков
Тръгвай си

Време е да си отиваш —

нищо, че ще плача.

Тръгвай си и не въздишай —

хвърляй тая чаша!

        Сред пустинята оазис

        беше любовта ни…

        Не можа да ме опазиш —

        бяхме много жадни…

Тръгвай си, не ще те моля —

нищо, че ще плача!…

Ти върви си пак на воля,

отегчен и мрачен…

        Нищо, че от скръб умирам

        и кърви сърцето…

        Нищо, че с тъга безсилна

        плаче в мен детето…