Марин Тачков
Жажда

Когато изгори денят и лунна нощ се спусне,

ще дойда пак при тебе и горещите ти устни —

за да преминем през нощта по лунната пътека

и да ти дам това, което другите ти взеха…

 

Жадувам за любов щастлива в този свят убийствен,

за твоята усмивка жива, като извор чиста…

И нека ни горят със злоба в този свят безчувствен,

и нека живи изгорим и мъртви да се пуснем…

 

Но даже да ни хвърлят пръст душиците им черни,

дори да бъдем слепи, ние пак ще се намерим. —

Душите ни — соколи — ще летят във небесата —

високо над човешка злоба, завист и омраза…