Марин Тачков
Изповедта на една компаньонка

В един нощен бар си пиех самотен…

При мене дойде чаровна жена…

С дълбока тъга в очите си топли

за своя живот разказа ми тя:

        — Аз някога бях добра ученичка…

        Но срещнах веднъж един бизнесмен.

        Повярвах му аз, че ще ме обича,

        че всички звезди ще смъкне за мен…

Той имаше чар, бе силен и властен —

в ръка с мобифон, със супер кола…

Замая ме той със думи прекрасни,

с обноски добри, с бижута, цветя…

        За мен обеща неща непознати —

        безброй часове на ласки, любов,

        крайморски лъчи и „пясъци златни“,

        коли и пари, охолен живот…

Представях си аз със мисли невинни

вълшебна любов — високо хвърчах…

А моят любим така приземи ме —

на своя диван със твърда ръка.

        Отдадох му аз от себе си всичко.

        И той ме пое във свои ръце.

        А аз — нали бях добра ученичка —

        научих добре урока по секс…

Той ловко след туй ме хвърли в живота. —

Със негов „добър“ приятел преспах…

Веднъж проигра той мене на покер.

На другия ден спечели ме пак…

        И всичко дължа на моя „учител“.

        Въведе ме той във бизнеса свой. —

        Момиче за секс във клуб еротичен —

        печелех пари и давах безброй…

Ужасно, нали?… Но като размислиш —

то целият свят е публичен дом…

— Хей, барман, налей за нас по уиски!…

Аз черпя сега, мой мил компаньон…

        На колко мъже съм дала утеха…

        Сега пък пред теб отронвам сълзи…

        Но всичко това, което ми взеха,

        не може ей тъй да се върне, нали? —

Да бъда аз пак добра ученичка,

със светли очи, със свежа душа…

Да чакам нощта с надежда едничка —

за чиста любов… Къде ли е тя?…

        От тоя зъл свят съм аз отвратена…

        А ти си добър и нежен, нали?…

        Със обич стопли душата студена!

        След туй затвори очите ми ти!…

[По желание — модулация след VI и след X куплет; III и IV, IX и X куплети — като речитатив.]