Марин Тачков
Дете

На майка ми

В зори, щом полъх слънчев ме докосне,

аз пак съм, както някога — дете…

Целувката на капчицата росна

блещука върху моето лице…

        Но спускат се срещу ми ветровете —

        и вечер съм с повяхнало сърце…

        И в моите очи сълзица свети —

        защо ли, майко, пак не съм дете!…

        Припев: Погалена от онзи чуден звън,

                душата ми сънува светъл сън…

                Прости ми, майко, че не съм —

                тъй, както някога — дете!…

[Третите и четвъртите стихове от куплетите се повтарят. Припевът се пее 2–3 пъти.]