Марин Тачков
Реката край Бяла

На светлите хора от Бяла

На север игрива река е дошла,

наречена Янтра, с немирна водица…

Не е била, момко, игрива река —

а най била чудна мома хубавица…

        Припев: Тя имала гъвкава, нежна снага,

                небесни зеници, къдрици безкрайни…

                Душата й пеела за любовта…

                С тополи крайбрежни споделяла тайни…

Залюбила момък със светла душа…

От обич обляла е тя бреговете…

И днес тази приказка за любовта

реката с тъга на рибарите шепне…

        Припев: Реката не спира — това е съдба!…

                Спокойно сега край града преминава —

                тя светлите хора с прекрасни сърца

                с невидима мила ръка поздравява…

[Вторият припев се повтаря 2–3 пъти.]

Нотиране — Георги Русев, хармония — Димитър Каратодоров