Марин Тачков
Пеперуда

По обичая „Пеперуда“

От сън се пробуди Гергана,

облече се в бяла премяна.

Изправи се, мила и хубава,

накрай равнината, край Дунава.

        Очи сведе в сушата черна,

        към страшното слънце погледна.

        Тя бели сълзици зарони

        и тихо на Бог се замоли:

„Дочуй, Боже, тази молитва!

С криле ме дари, за да литна! —

Да стана, за миг пеперуда,

да хвъркам под слънцето луда! —

        Че дъжд няма — съхне земята —

        и плачат жени край нивята…

        Комари в кръвта са се впили —

        издъхва народът — без сили…“

Вървеше Гергана край Дунава

и плачеше тя развълнувана…

От нейните бели сълзици

растяха цветя и тревици…

[Последните два стиха от всеки куплет се повтарят.]

Нотиране и хармония — Димитър Каратодоров