Мира Балдаранова
Пчелата

Навсякъде се носеше любовната й песен и мравките най-всеотдайно й пригласяха. Вървяха по пътеките, събираха храна и я донасяха, за да се храни и да я превърне в светлина. Тя беше Майката Пчела. Растеше и безброй деца роди им. И завеща им Слънчевата песен да я пеят. Любимият я чакаше да отлетят при пчелното семейство на рода им. Той винаги кръжеше нависоко и кошера им пазеше с очите на сокол. Космическата песен пееше, за да се трудят всички заедно с Духа.

Тя беше Майка и го знаеше. Живееше с това да създаде деца. Да ги остави да работят, да носят чиста светлина с дела. Оставиха им Словото, за да го пазят и четат на своите деца. Оставиха им знаци да ги следват по пътя си към свободата. Събраха им най-чистата храна: космическата мисъл. За да са вечни. После отлетяха.