Мира Балдаранова
Импромптю

Музиката ти ме овладява меко, несъзнато. Сетивата ми се оширяват и летят нагоре, и нагоре… Сливам се с Божествения дух и съм Любов космическа. Мога да обичам всекиго и всичко. Птица съм, без форма. Бяла съм. Иисусова девица. Твоя съм. Благословена, свята. Музика си, музика сме. Цял оркестър от красиви звуци тишина. Реквием за самотата сме написали. Няма самота. Всичко е Уединение и Смисъл. Пазя те на свобода с най-чиста мисъл. В теб трептя. С душата си те пазя. Толкова Любов си. На вселената дари ме с песен. Никога не ще се свършат нотите божествени. Тишината е отлята от акорди на космическата мисъл. Всепроникващи сме. Чисти. Разумът божествен. Пеем с тишината си по всичките вселени. У Дома сме и Домът ни е навсякъде. Няма измерение.