Мира Балдаранова
Добрата фея

Едно дете копнееше да пише. Да ражда словото със светлата си мисъл и да рисува образи изящни, нежни. Мечтаеше за тишина и дом високо, сред планини хълмисти и поляни цветни. Твореше с мисълта си малка къща с веранда южна, с гледка към върха наблизо. От нея да посреща слънцето през всичките сезони. Детето му край него да расте, щастливо да се смее, да тича под дъгата, с коси да гали полските цветя и да сънува слънце.

И Бог изпрати му Добрата фея да го докосне леко и мечтите му да сбъдне. Дари го тя с вълшебна книга, с която мислите му полетяха и сътвориха чуден свят, сред който оживяха. Създаде мъничката си планета. Красиво взе да я рисува с думи. Роди небето и звездите, а сетне топлата земя вълниста с чудно езеро край нея. Щастливата му дъщеря подаваше му цветове от пъстрата дъга, за да я украси. Така творяха двама.

Баща и дъщеря. И заедно растяха. Той помъдря, а тя порасна. И стана мъничка жена. И Бог положи сребърна звезда на челото й, изпрати й небесния жених и с него ги прие в прегръдката си. Роди се Слънчева невеста. Венера със Сатурн се срещна. Тъй Любовта и Мъдростта се сляха.

И Раят за света настъпи.