Мира Балдаранова
Подтик

Когато нещо трепне в твоето сърце, доброто е посяло семенце. И то покълнва с тъничко листце и му се иска да достигне слънцето. Да се погрее, да му е приятно. Да потанцува лекичко с полите си от кадифе. Да се усмихне, да разплисне светлината си. Да е добро и светло. Цвете да си е.

Тогава Бог му идва тихичко на помощ. Невидим е, но е вселенското сърце. Той е Великият вълшебник, който превръща го в дете, благословено да даде Любов. Да носи радост, мир и красота по пътя си. Навсякъде, където мине плодове да се родят, цветята да разцъфнат, небето да е синьо, реките да са пълноводни и словото да бъде светлина.

И то започва да трепти безспирно в безброй желания за добротворство. Пулсира в слънчевия ритъм на вселената и винаги добро твори, твори, твори… Сърцето му се лее в песен над света, докосва тъжните невидимо и ги усмихва. Лекува болните с красивите си мисли и ги прегръща с любовта си. Сънува нощем чудни сънища, а през деня ги сбъдва. И никой не разбира как това детенце в ангелче се е превърнало…

Родителите му навярно знаят, но… тайната не ще изкажат още.