Мира Балдаранова
Космос

Сляхме се. С душа и мисъл. Песен на утробата сме. В космическите висоти летим, приели смисъл. Тихо е. Преброждаме си спомените, живеем пак и вкусваме меда на времето, събран от радостта за всеки миг споделяне. Поетика на Словото сме. Мисъл. Непроницаема материя единство. Говоря и те слушам. Чувам те през словото си. Гласът е ням. Без звук. Неизмерим. Не съм самотен. Ти си тук. В светло съприкосновение.

И мисълта ми е свободна. Тиха е. Не може да шуми като преди. Мечтаеш да си като мен, но вече си. Едно сме. Повдигам те върху дланта си като Бог. Така си истинска и чиста. Очите ми блестят от тишина, в която те споделям. Красива си. Като икона светла, върху олтара в църквата на манастир. Стоя пред теб и коленича пред Живота. Монах съм, рицар, трубадур.

Гласът ти е божествен. В мен говори. Седя и го записвам. Космос си. И сме в хармония. Люлчината песен сме.