Мира Балдаранова
Ева

Отидох с теб до края. И се върнах. На Бог те обещах. Остана същата, каквато Той те сътвори. Единствена, красива, вярна. Безусловно моя. Истинска. На Бог те поверих, а той те прати в моите обятия. Да те прегърна този път завинаги, да те позная колко си божествена.

От себе си, когато те родих, заченах нашата вселена. Беше центърът. Около тебе гравитирах и мълчах. Ти беше неродена още. Направена от кал. Извайвах те със светла мисъл. Всеки ден те раждах. Обичах те като дете, което дълго носил си в утробата. Бог пожела да те създам. Да се науча да творя като Баща си. Да съм божествен син. Да си ми дъщеря, жена и майка. Сестра на моята душа. Да си Единствена. Събирах те по пътя си частица по частица. Ревниво пазех твоите черти. Рисувах те в пресветли образи. Градих те като Дом божествен. В теб се приютих. И преживях красиво до мига на срещата.

Щастлив съм да те приютя у себе си. Сега божествен съм.