Мира Балдаранова
Интимно

Когато ме роди от себе си, Бог пожела да сме отделно. И да ни раздели за кратко докато всеки себе си познае. Ти ме роди. А бях ти майка. От себе си те отделих тогава. И се погледнахме тъй неприсъщо отстрани. Познах те, и не те познах. И всичко почна отначало.

Изгубих те. Душата ми те търсеше. Но беше в образ чужд и непознат. И Бог изпрати ме да следвам своите следи, за да се върна. Твоите поеха в другата посока. За да се съберем отново, трябваше да бъдем най-далечни. Отидохме до края и се върнахме. И друго нищичко не помня, освен мига на срещата ни. Вървяхме през хилядолетия. Красиви образи в душата ми се връщат. Любов извечна кътам в себе си, като дете благословено в скута си те нося. Вървяхме. Бог ни водеше един към друг. Неосъзнато пътищата извървяхме. Но в честите ни дежа вю прозирах смисъла на пътя. Ти ги изпращаше, или пък аз. Така се водехме като слепци, с очи навътре към душата си.

Въртяхме се по силата на гравитация около центъра на непознатата вселена. Там в съвършено време и пространство Бог сътвори мига на срещата. Познахме Вечност. Теб познах. И образът ти бавно отдели се от Божествения. Чертите ти изплуваха сред светлина, в очите ти видях децата ни. Духът зачена ги със Словото. Бях непорочната Мария. Беше бог.