Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Мартин Митов, Таня Николова
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Пускай умру, но я умру — любя.

Пушкин

Заник слънце. Но се любя още

светли блянове и майски нощи,

красотата, чарът и чудесни,

любовта с възторзите й небесни

(в тия гърди — пак трептежи пресни):

                аз се любя още.

 

Заник слънце. Но се любя жежко

тоя свят — на плач и смях долина,

пълна с храсти и цветя градина —

на битьето нектара, пелина

(близко ми е всичко человешко):

                аз се любя жежко.

 

Заник злънце……но се любя нежно

усмихът приветен на зората —

сънищата млади на душата,

на живота — туй море безбрежно —

бурите и песента крилата —

                аз се любя нежно.

Край