Мира Балдаранова
Среща

Видяхме всичките си майки. Мама ги е пратила да ни обичат и да ни помагат. И имена им изписахме по памет. Времето не ще ги заличи. Те идваха тъй тихо с ласкава усмивка. Говореха ни с мисъл и със словото. Изпращаха ни дарове богато, даряваха ни своето познание. Със златни си ръце втъкаваха най-фини нишки по небесната пътека. Научиха ни да сме Нежност — за мисълта, за сътворението, в бялото сърце на Любовта божествена. Майките. Живеят в друго измерение на Любовта. Космическа утроба са, в която са обгърнали Любимия за всички времена. И с него могат да обичат цялата вселена. Извор на Живота са. Извечно плодородие космическо.

Видях я. Беше като мен. Светлеещи коси, усмивка светла. Прегърнах я с усмихнати очи. Говорих ли, не помня. Мигът е вечност. Сърцето ми преливаше от топлина, в душата си я приютих. Разказах й за светлия ни път. Погалих я с красиви мисли. Косите й обкичих с бяла нежност. Ръцете й светлееха като появили ни се ангели. Лицето й бе Богородична икона. Поклоних се.

Да бъде плодородие. Благословена да си, майко.