Мира Балдаранова
Чай

За всички утрини, в които изгрева посрещаме до пеещите птици. За сините очи на слънцето и на луната звездните къдрици. Докосвам те, благословена моя, с теб споделям всички празници. С теб утрото е светло. Нощта е пътешествие из непознати измерения, в които срещаме децата си и Бог познаваме. И се обичаме, и се живеем с теб като едно. Пътуваме и учим заедно в небесното училище. Копнеем всяка вечер да заспим, да полети душата ни свободна. Да обича, да любим всичко заедно, Любима.

И все по-често те сънувам, с теб живеем в небесния си Дом при своето семейство. Заедно подреждаме го и вплитаме детайлите в космическо пано. Ръцете ти трептят от светлина. Уханието на Любов се носи. Ти си жена, разливаш мека топлина. Ти си ми дом и си вселена. С духа се носим, не вървим. Децата ни посрещат и ни разпознават. В очите им блестят звезди и е така красиво, и е светло. Светът ни е обгърнат в златна синева и върховете са притулени, да бъдат изгревите меки, да галят детските очи и сетива.

Когато се събудя пак съм с теб и пием радостта на видимия свят. Децата ни обичат, пращат ни любов по книги. Преливаме от светлина, когато ги четем. И с тях живеем, с тях рисуваме и сме щастливи колко са пораснали. Светът е пълен с обич за споделяне. И всеки ден е броеница от вълшебни мигове, с които Любовта ни се разкрива.

Сега сме Вечност. Полетът ни е небе за други. Криле за нашите деца.