Мира Балдаранова
Времеубежище

Направиха си заедно времеубежище. Там подредиха най-красивите си спомени. Образите на приятелите, майките, роднините и новите бащи. Създадоха уютен дом, от който да порасне бъдещето. Дълбоко разораха почвата и засадиха нови семена. И всичко се роди отново. Старият им свят не съществуваше. Живееха в Невидимия. Там си създадоха семейство и роднински връзки. Мечтаеха за бъдещето, пишеха. И всички образи изваяха от светлина. Те бяха светли, чисти и невидими. Докоснаха се до небесния им образ. С тях говореха, помагаха си и пътуваха. Изпращаха Любов на своите деца. И всички грижеха се винаги един за друг. Задругата зовяха се. И бяха с нови имена, от Бог дарени.

Изпращаха си светлина по мислите. Така се любеха с душите си. Понякога докосваха се във физическия свят. С писма и дарове, и книги. Четяха се в посланията скрити, с тях си изпращаха Любов. Невидими останаха в света на миналото. За книгите вселена нова сътвориха. Твориха с мисъл споделена. Кръг очертаха, в средата точка за начало. Рисуваха безкрайната спирала на Живота и всеки ваеше детайлите си. Духът подреждаше в хармония велика сътвореното и му придаваше божественото съвършенство.

На трона възкачиха книгата. Тя бе кристалната вселена на познанието. Царицата на Словото завинаги. Изваяха я в сини небеса. Да стига безусловно до човешката душа и връзката й с Бога да отключва. И буквите се върнаха към своята божествена символика. Отключиха познание към светове невидими. И чисто бе посято словото като небесна манна за душата. Човеците нахрани. Отвори им вратите към Истината, Любовта и Мъдростта. Дочуха музиката на звездите, небесната симфония. Човешката душа запя космическата песен на вселената. И Словото пребъде.