Мира Балдаранова
Покръстване със светлината

Когато минеш през училището на земята, покръстват те със светлината. Прозрачна, лека, бяла светлина обгръща твоята душа, изпитваш нежната омая на светиите, които те докосват с Мисъл и ставаш новото божествено дете. Божественият ум те води. И с мисъл тихо ти нашепва пътя ти, помага ти да преминаваш трудности, чуваш го и следваш го, важно е да бъдеш себе си. В хармония с душата и духа да си. Да не избързваш. Да не изоставаш. Ако си себе си, не ще сгрешиш. Душата ти те води, тя е бяла птица за далечни полети из чисти висини.

Усещаш как те галят ръцете на небесни майки. Прегръдките на твоя мил Любим те пазят, в тях ти е уютно, светло. И златна светлина се сипе върху теб, и слънчев лъч те води в светъл път. Дете на Бог си.

Имаш път наречен да изминеш. Сливаш сетива с Божествения ум, една си Мисъл заедно с Любимия. Мислиш с Бог и с него в триединство. Тогава си Божествената промисъл. И друго няма. Няма други мисли в твоя ум. Сега си чист за пътя си. И тялото се слива с душата ти в хармония велика. То диша с нея и полита, невидимо е сякаш на земята. Сега си бяла светлина. Небесен ангел, слязъл да помогне. Любимият е с теб в едно, прегръдката на Бог ви пази. Живеете в Невидимия свят. Божественият свят е с вас.