Мира Балдаранова
Поверие

Разказват хората поверие, от древни времена останало. Каквото пожелаеш, става, ако родиш го с чиста мисъл. Ако в сърце си го лелееш, ако мечта е на дете пречистено. Когато се родиш, забравяш другите си мисли. Божествена Любов те завладява, умът ти е Божествената мисъл. Помагаш на Небесния баща и чистиш. Със светлина божествена почистваш тъмнината. Почистваш и вървиш към светлината. Растеш, мъдрееш и повдигаш своя дух в небесната йерархия. И твоите родители те пазят. И с всяка твоя стъпка тях повдигаш. Отменяш ги в небесните им отговорности, а те поемат нови, по-високи. Изпращат ти небесната си мъдрост и са учител за живота ти.

Когато се родиш, си клетка от божествения организъм. Трептиш, растеш и дишаш, имаш важна мисия. Да си божествената единица. Ако си здрав и носиш светлина, и другите край теб са здрави, здрав е организмът. Така си вечният пазител на Живота. Така единствен си, незаменим си. Дете на бог.

Когато се повдигнеш, раждаш нови светове и населяваш ги с децата си. За тях се учиш и растеш. Растат след тебе те. Поправяш грешките за тях. Поправят други грешки те. Предаваме си отговорността да чистим световете. Да бъдат светлина и рай за всички.

Това е древното поверие. Разказват ни го праотците. Разказваме го на децата си. А те разказват го на своите деца. В безкрайната спирала на Живота се въртим. И пазим мъдростта космическа.