Мира Балдаранова
Сила

Божествено начало нося. Форма на Живот съм. Душата ми е порив за летеж. В Духа свободна някога да полетя. Ръцете ми са смисъл на Живота. С тях творя безвремие. Духът говори в мен. Гласът ми носи надалече. Звуча в красиви измерения. Душата ми е светъл лъч. Любов. Надежда. Вяра. Звуча в ядрото на Живота. Утроба съм божествена. Родих се. Нямам тяло. Имам светла мисъл. Начало на живот съм. Смисъл. Душата ми е воля. Духът е път. И връзката помежду тях е Пътят на Живота. Над нас е Светлина, Любов божествена ни води. И вярно следваме лъча й. Неотклонни сме. Отдадени на други светове. И пътят е красив, пътеката понякога е тясна. Любов ни води. Тя е силата. И всичко претворяваме на Истина. А пътят е безкраен. Весел. Обсипан с чудеса безбройни. Пътят е Живот, по всички правила на Бог. Спирала на Живота. По вертикал пресича всички небеса. И стига до последното, където се превръща в Сътворение. В Извор на Живот. Разлива се обратно в Паметта на Бог. И пак живее с новите деца.