Мира Балдаранова
Сърце

За всяко дете нарисува сърце и върху слънчев камък го остави. Да вдъхне сила, знание и мъдрост. Да е добро и бяло, със златна светлина да свети. А после върху гръдта отдясно на децата ги положи. Тъй разтуптяха се от радост тез сърца, че музика навред понесе се.

Децата затанцуваха, запяха и ново слънце на небето се роди. То беше Слънце на децата. За него трябваше планета. Да я грее и тя с любов живота да роди. Помислиха децата и решиха мъдро: ще я нарисуват. С мечтите си, с пастели и моливи цветни, с рисунки, с песни и игри. На слънцето да я дарят. И то усмихна се и ги погали нежно с вълшебния си лъч. На всякое дете мечтата да се сбъдне пожела в мига. Пътят му с добро и обич освети.

Започнаха децата да рисуват. Вълшебни облаци и планини, поля, долини и градини, обсипани с най-нежните цветя и плодове. Дъга в небето нарисуваха от непознати цветове, не седемцветна, а божествена разля се тя. Магическа роса блестеше в техните коси и мислите им, светли и безгрижни, рисуваха, рисуваха, рисуваха…

Планета на мечтите си децата нарисуваха. Планета на децата. Вълшебен рай. Като от песен.