Мира Балдаранова
Сътворението

Божествената мисъл да е в теб. Това е Сътворението. Да си събрал в едно жената и мъжа. Тогава Бог е в теб. Твориш с Божествената сила и промисъл. Божествена Любов си. В теб са двама. Ева и Адам. И сте единствени, неповторими сте в Паното на Живота. Любима и Любим. Със земни и с небесни имена сте.

Тогава тя му е вселена и той е нейната вселена. Той очертава кръг космическо пространство, тя — съживява го с Любов. Двамата творят с Божествената Мисъл. Познават Бог и сътворяват своята вселена по закона Му. Той е един: Любов. Постигнеш ли я, ще познаеш Мъдростта и Истината. Ще познаеш Бог.

„Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада…“ (Първо послание на апостол Павел до Коринтяни; 13:4-8)

Когато се роди дете, се ражда бог. И идват трите му орисници: Надежда, Вяра и Любов. И Любовта е по-голямата. Те го орисват с пътя му, отгоре Бог чертае го и му изпраща Ангел, за да му помогне да го сбъдне. Да извърви Божествения път, да победи смъртта и да пребъде. Да се роди за Бог отново. Тогава идва Любовта, великата. Докосва го невидимо и той полита. Музика в небето е. Не ходи вече, а твори с Божествената мисъл. Живее в Бог и се завръща в Него за вечността.

Става Единицата на Сътворението. Частица от Невидимия свят. В Дома си е. У Бог.