Иван Вазов
Из прозореца

Из прозореца си южен

всякой ден като поглеждам,

мощна Витоша съглеждам

в плащ зелен ил теменужен.

 

Виждам тамо кръгозора

със лазура му дълбоки

през тополите високи

на съседа ми във двора.

 

Често виждам, в блян унесен,

други гледки по-далечни,

сякаш сенки бързотечни,

сякаш някаква си песен,

 

чудни някакви градини,

цъфнали с надежди злати,

с бури, с устреми крилати —

вази, млади ми години!