Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Набиране
Мартин Митов, Таня Николова
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

I
Зари

Пролет дочаках пак. В свода небесни —

празник — и тук на земята:

мирис, омая и пролетни песни —

пролет е мен и в душата.

 

Що от това, че гнездо е на жалост?

Че са сребристи косите?

Пролет не пръска зари си на халост:

всичко възражда и кити;

 

всичко към радост тя моли и нуди:

чуки, долове, пустини,

дор по скалите тя цветенца буди,

дор по печални руини.

II
Зов

В клоните, по драките

живота нови пей,

природата е в накити

разкошни и се смей;

 

и чрез дъхът на розите,

на май чрез песента

тя в хижите, в чертозите

крещи: „Навън скръбта!“

III
Акациите

Аромати, аромати

размирисват целий град!

От акацийте листнати —

нежен, страстен аромат.

 

И в градините се лее

тая съща благодат,

в самотии и в алеи

пролетен е аромат.

Аромат в горите пресни,

аромат в зефира млад,

даже мойте тихи песни

напои ги аромат.

IV
Борисовата градина

В лазура звънтят чучулиги,

в клоновете славеи пеят —

вред радости, душо, дъхни ги,

дъхни, аромати се леят.

 

Виж, всичко е в нова премяна;

цветя и моравки, и листи,

и весел пей в вира фонтана,

вълни си кат рони сребристи.

 

А там из алейките тесни,

бориките дето се сплитат,

звънливи разнасят се песни,

залюбени двойки се скитат.

V
Гимназистки

Гимназистки ме видяха

при бориките самин

и чух как си те мълвяха:

„Се умислен, се един.“

 

И отминаха, и песен

звънка ми дойде от тях.

Дълго слушах там унесен

песни звънки, вик и смях.

Край
Читателите на „Пролет“ са прочели и: