Мартин Тошев
Безвремие

Изгубихме се в безвремевите дни, защото всичко бе еднообразно.

Дните вървяха ден подир ден, а тези които бяха до мен, бяхме (me, I and myself).

Запазихме себе си, но изпуснахме възможности, които и без това не водеха до никъде.

В този свят еднообразен, в този свят студен, дните си минават ден подир ден.

 

Намерихме се още от преди да се родим, така бе предначертано от съдбата, няма да и противоречим.

Бяхме светото трио, трио от герои без съмнение.

Преминахме през толкова битки, че изгубихме се да броим, а дните си минават, един по един.

Съдбата клета, се изгуби, времето лети без спир,

в този свят поне останахме (me, I and myself), а дните отдавна спряхме да броим.

 

Изгубихме се в безвремевите страници на книги, между успокоителната миризма на печат.

Дните вървяха ден подир ден, а историите продължават, за всеки (me, I and myself).

Надградихме себе си, но изгубихме спомени и както всичко в живота — си има превратности.

В този свят прекрасен, в този топъл ден, нищо не остава, денят просто отминава.

май, 2019