Марин Тачков
Наследници

Живеели двама братя — Петър и Павел. Те имали сестра — Мария — от първия брак на баща си. Техните родители били много богати.

Братята раснали и добрували, станали мъже.

Но ето че ги сполетяла трагедия. Родителите им починали от коварна болест…

Дошло време за подялба на богатото наследство. Братята заспорили:

— Виж! — рекъл по-големият брат Петър. — Ако не беше сестра ни Мария, всичко щеше да остане само за нас, двамата!…

— Да, но тя има право на дял! — отговорил Павел. — Пък и дали ще разделим десет милиона на две или на три части, няма голямо значение…

— Как да няма? — облещил се Петър. — Едно е да имаме по пет милиона, друго е да имаме по три милиона и триста хиляди…

Малкият брат помислил и казал:

— А я си представи, че наследството беше пет или два-три милиона! Да сме благодарни и на това!…

Петър присвил очи и рекъл:

— Слушай! А ти си представи, че наследството беше един милиард!… Тогава навярно нямаше да споря, щях да съм доволен и на една трета…

Павел помълчал, замислил се и погледнал спокойно към брат си:

— Трябва да сме доволни, че имаме достатъчно, за да живеем добре! Щом управляваме разумно и задружно богатството си, можем да го удвоим, да го утроим…

— Но не знаем дали сестрата Мария няма да прахоса дела си! — намръщил се Петър.

— Не знаем… Но хайде да помислим! Да се поставим на мястото на сестра ни! Нали и тя е човек?… Нека да сме благодарни, че сме живи и здрави! Нека да имаме живи, здрави, хубави, щастливи съпруги, деца, внуци!… Да се разбираме, да се обичаме и уважаваме, да добруваме! Това не е ли по-важно, по-ценно от парите?…

Петър замълчал… А на следващия ден се съгласил с по-малкия си брат…