За автора и неговите книги

Днес Хенинг Манкел е световноизвестен писател, неговите криминални романи се продават в десетки страни по всички континенти, милиони хора четат, затаили дъх, страшните разкази за престъпления, полицейски разследвания, зловещи убийци… И неволно читателят си представя автора на тези истории като закоравял мъж, свикнал с убийството и смъртта.

Но едва минал четиридесетте, Хенинг Манкел изненада своите почитатели с книга за децата — написана с изключителна топлина и обич към единадесетгодишния Юел Гюстафсон, главното действащо лице в тази повест. И посветена на внуците. Така светът разбра, че чрез съдбата на своя герой заклетият криминалист иска да ни каже още нещо, и най-вече на младите хора. Какво ли е то?

Юел живее в малко градче далеч в шведския Север. Извън градчето, докъдето погледът стига, се простират гори, гори и пак гори. А снегът нерядко пада през септември и си отива чак през май. Но не това е най-голямата мъка на Юел. Това, което не му дава мира денем и тревожи сънищата му нощем, е защо живее сам с татко Самюел, защо мама Йени е избягала от тях. Къде е тя сега, дали все още го обича? И когато едно единадесетгодишно момче е толкова самотно и нещастно, какво друго може да направи, освен да си намери приятели като него и да мечтае, да мечтае… Когато душата му жадува за приключения, а ежедневието не му предлага предизвикателства, то ще си ги измисли само. Ще стане моряк и ще пътува мислено в южни морета, ще поскита нощем из тъмните улици на заспалия град, ще тръгне по следите на куче, втурнало се към загадъчна, далечна звезда…

И така, светът разбра, че прославеният автор на спиращи дъха романи крие дълбоко в сърцето си рана, която трудно зараства. Защото как иначе можеш да напишеш една толкова нежна и вълнуваща книга, как можеш да влезеш с такова проникновение в душата на едно единадесетгодишно хлапе, ако това не си ти?

Детството на Хенинг Манкел преминало в градчето Свег в Средна Швеция, където баща му бил назначен за главен съдия в местния съд. Хенинг израснал без майка — тя изоставила семейството, докато той бил още съвсем малък. Тази загуба белязала цялото детство на бъдещия писател. Богатото му въображение неуморно рисувало образа на любимата майка — такава, каквато я виждал в мечтите си. И малкият Хенинг свикнал да търси спасение в света на фантазиите.

На шест години баба му го научила да чете и пише — незабравимо събитие в живота на бъдещия писател. И първото му „произведение“ — неслучайно — било кратък преразказ на приключенията на знаменития Робинзон Крузо.

Като дете Хенинг обичал да чете за Африка и често си представял дървените трупи в река Юснан, която минавала през Свег, като крокодилите в река Конго. Мечтаел някой ден да слезе от кораба на непознатия континент, пъстър и горещ, толкова притегателен и различен от родната Швеция…

Когато навършил тринайсет години, семейството му се преместило в друг град. Три години по-късно Хенинг, жаден за приключения, напуснал училище и заминал за Париж с намерението да стане моряк. И изпълнил мечтата си — и мечтата на Юел Гюстафсон — да кръстосва с кораб моретата. Намерил си работа на товарен кораб, който пренасял желязо и въглища.

Баща му не доживял публикуването на първия му роман, ала — убеден е Хенинг Манкел — винаги бил вярвал в писателските заложби и в успеха на сина си. Както в романа „Кучето, запътило се към далечна звезда“, и в живота на Хенинг Манкел бащата бил единствената родителска фигура и връзката му с него била особено топла и дълбока.

На двайсет и пет години Хенинг Манкел стъпил за пръв път на африканска земя. Днес сравнява усещането с прибиране у дома. Оттогава — до ден-днешен — писателят живее ту в Швеция, ту в Африка или, както сполучливо се изразява самият той, „с единия крак в снега и с другия — в пясъка“. Споделя, че се чувства като художник, който, след като довърши платното си, има нужда да отстъпи крачка назад, за да прецени резултата.

Шведският писател осъществил мечтите си: днес живее и работи в Мозамбик, като вече е продал повече от четирийсет милиона от своите книги, преведени на над четирийсет езика.

А днес историята за Юел Гюстафсон — момчето, израснало в малко шведско градче, ала с големи мечти за бъдещето — идва да вдъхне на децата вяра в сбъдването на мечтите, вярата, че когато много искаш нещо, ако се потрудиш и преследваш целта си, ще го постигнеш.

Книгата „Кучето, запътило се към далечна звезда“ се хареса не само на стотици хиляди малки читатели по света. Одобриха я и критиците и я удостоиха с една от най-престижните награди за детско-юношеска литература в света — Голямата награда на Германия.