Тоня Трайкова
Вариции

Съблякох си страха по новолуние,

захвърлих го при делничната кроткост.

Тя устните ми сушави целуна

и в ъгъла отчайващо и просто

на пещерите огъня запали.

Коси разпуснах и пристъпих тихо,

под ниския таван окаменяла.

И втурна се карминово сияние,

в зениците ми втренчени пролази,

ръцете ми протегнати пречупи,

посегна към въжето на камбана,

в гърдите ми нахлу и прекатури

безкрайния ми глад и се разпадна.

И стана бяло, бяло на очите

и на стените побеляло бяло,

на дланите, на гълъб препариран…

И ние като статуи събрахме

парчетата на счупения мрамор,

лицата си изящно подредихме

и срещнахме проблесналия изгрев.